Главната улица "Дунавска" е основната търговска улица на града. Днес по-голямата част от нея е пешеходна зона. Тя започва при река Дунав и продължава през града, разделяйки го на две части.




Гимназия "Найден Геров"
е създадена през есента на 1878 г. по решение на Временното Руско управление, инициирано от проф. Марин Дринов. Учебните занятия са започнали на 25.10.1878 г. само с два класа. До 1882 е оформен пълния 4 годишен курс. През същата година е завършена сградата на гимназията (два етажа), открита в началото на учебната 1882/1883 година лично от княз Александър I Батенберг.
Още в първите години от съществуването си гимназията започва създаването на библиотечен фонд. Основа поставят няколкостотин тома, дарени от Петербургското славянско дружество. Понастоящем библиотеката разполага с над 12 000 книги, някои от които редки издания от 18 и 19 век.
По време на Сръбско-Българската война през 1885 г. учениците и преподавателите масово се записват доброволци и учебните занятия за известен период са напълно прекъснати.
До 1888 г. училището има статут на мъжка реална гимназия. През 1888 г. е преобразувано в мъжко, а през 1921 г. в смесено педагогическо училище. До 1933 г. са обучени около 13 700 начални учители от цялата страна. След 1933 г. училището е отново преобразувано - този път в полукласическа гимназия, каквато остава до 1944 г. През 1937 г. получава името "Найден Геров". Тогава е издигнат и третия етаж на сградата, изградени са специализирани кабинети по физика, химия, биология и театрален салон.
От 1960-61 учебна година гимназията става политехническа, като в учебните й планове са включени професионални дисциплини (стругарство, овощарство, шивачество, шофьорство, машинопис и стенография). Същевременно се въвежда засилено обучение по математика. От учебната 1994-95 в гимназията официално се въвеждат профилирани паралелки: математика, информатика, биология, история, английски език, немски език.
Реализацията на завършващите гимназията ученици във ВУЗ е традиционно много висока: за времето, за което съществуват данни, тя надвишава 90%. От създаването му досега в училището са се обучавали над 43 хил. ученици.

Старият чинар
Първият градоначалник на Лом след Освобождението от турско робство /1878/ е руският капитан Павел Нечаев. Две години по-късно /1900/, когато той гостува в града ни, като благодарност за направеното от него за града, му се оказва честта да засади чинара, който днес /2017/ става на 117 години.

Дядо Цеко войвода
През 1850 година той участва в най-голямото въстание на северозападна България против турското робство. След събитието лично участва в преговорите с Великия везир в столицата на Османската империя Цариград, където се държи не като роб, а като равен, с достойнство и гордо великолепие.
Две години по-късно повежда две хиляди души до Видинския конак, за да се оплачат от обирите, грабежите и золумите на османците.
В Кримската война /1853-1856/ прочутият капитан Дядо Цеко получава своята 22-ра рана. Три години се бие редом с русите. Лично руският император Николай I го награждава със сребърна сабя, а адмирал Нахимов му окачва златен Георгиевски кръст.
В 1862-1867 г. Дядо Цеко се включва в I и II българска легия рамо до рамо с Левски, Раковски и Караджата. Бие се в Сръбско-турската война през 1876 г. и с незараснали рани и счупени ребра бяга от лазарета, за да се бие в Българското опълчение за свободата на своя народ.
В Освободителната за България Руско-турска война /1877-1878/ старият войвода крачи беловлас с 400 души доброволци през заснежения Балкан, за да помага на русите. Народният войвода забива златно гвоздейче на самарското знаме просълзен: „Да даде Бог това свято знаме да мине открай докрай българската земя и да изтрие сълзите на нашите майки, жени и дъщери. Да възкръсне България!”
След Освобождението на България от Турско робство е заместник-председател на Великото народно събрание /1879/.

Художествена галерия
Галерията е открита по инициатива на известния местен художник и учител Иван Манойлов. Тук се провеждат целогодишно временни изложби на български и чуждестранни художници и други изложби на творци от всички области на изящните изкуства.
 
Икономическият разцвет през десетилетията до Втората световна война, налага своя отпечатък върху културата на града и на пристанището като врата на България към Европа. Външният вид на домовете, съчетан с атмосфера на изисканост, вкус и благополучие, носят самочувствие и налагат водещ стил в архитектурното оформление на Лом като европейски град.

СЕЦЕСИОН /края на XIX до 40-те години на XX век/
Изключително красивите къщи на Лом от двете страни на старата улица "Главна" са строени в годините 1900 - 1935г. Те са в стил "Късен сецесион", проектирани от белгийски, австрийски и немски архитекти. Сред тях е и ломчанинът арх. Ксенофон Табаков, завършил Във Виена. Както и своите сподвижници от Европа, творците в стил Сецесион отхвърлят вече исторически утвърдените академични стилове. Особен стил и финес носят геометричните и растителни мотиви по балконите, съчетани с фигуралните композиции около многобройните високи прозорци. Жилищните сгради са собственост на големи търговски фамилии, притежаващи магазини /колониални стоки/, магазии и търговски складове. Те имат и собствени кантори във Виена, Букурещ, Галац, Браила, Петербург, Одеса и Манчестър.