Представя реализирани проекти в областта на образованието, човешките ресурси и опазването на културното наследство

Изпълнителният директор на МИГ-Лом Румяна Симеонова взе участие в конференция по проекта „Европа на Балканите: Заедно чрез знание" в Монтана. „Чрез местните инициативни групи (МИГ) средствата от Европейския съюз стигнаха до много хора в селските райони. В страната през програмния период 2014-2021 г. бяха реализирани Стратегии за ВОМР на 64 МИГ, но процесът за новия програмен период буксува вече две години и това води до загуба на административен капацитет, интерес и инициативност на всички нива в селските райони.“, каза тя като представи хартиеният вариант на интерактивната карта на проектите на сдружението https://www.miglom.org/proj_map/projects_map.php



Българска телеграфна агенция (БТА) организира местна конференция на 2 декември 2024 в Монтана по проект „Европа на Балканите: Заедно чрез знание”, който агенцията изпълнява с подкрепата на Европейската комисия (ЕК). Събитието се проведе в Националния пресклуб на БТА в Монтана. Настоящият проект надгражда вече реализираните от БТА проекти „Европа в България: Общо бъдеще“, „Европа на Балканите: Общо бъдеще“, като основен фокус в настоящия проект са младите хора, уменията и ролята на Политиката на сближаване на Европейската комисия за развитие на новите умения, необходими за реализацията на пазара на труда.

Като домакин генералният директор на БТА Кирил Вълчев откри конференцията и поздрави Монтана с празника - годишнината от получаването на съвременния градски статут през 1891 г. с указ на тогавашния български княз Фердинанд, чието име получава градът.



Той бе категоричен, че медиите дължат равен живот в новините на всички хора в България и затова редом с новините за столицата София и градовете с население от стотици хиляди души, трябва да се предават и новините от градове като Монтана, с което жителите им да се чувстват част от българската общност, част от европейската, и да виждат причините да остават тук.

Кметът на Монтана Златко Живков от позицията на дългогодишен управленец каза „ЕС дава много възможности, важното е да знаеш какво искаш и как да го реализираш!“. Той посочи, че като кмет на областния град от 1999 година насам е имал възможност да реализира много проекти с финансиране от фондовете на Европейския съюз - през 1999 година е заварил Монтана с бюджет от 9,6 милиона лева, а сега бюджетът на общината е над 100 милиона лева, плюс 24 милиона лева от фондовете на Европейския съюз.



Представителят на ЕК за България Йорданка Чобанова бе специален гост в конференцията. Тя подчерта, че разширяването е един от топ приоритетите на Европейската комисия и тук ролята на регион Монтана в следващите години ще е още по-значима, като център за развитие и добро сътрудничество със Сърбия и Румъния. „Европейските средства са точно това - когато има визия, когато има поглед напред, когато кметът като най-близко стоящия до гражданите, познава техните нужди и успее да ги разпише, точно тук влиза подкрепата на европейските фондове, които смело мога да кажа, че действително сбъдват мечти“, посочи Чобанова.

Обсъждаха се новостите в политиката на сближаване в Европейския съюз за периода 2021 г. - 2027 г. и постигнатите резултати през периода 2014 г. - 2020 г. Специален акцент в дискусията бе поставен върху уменията като двигател за развитието на регионите и какво са допринесли България и балканските държави за развитието на Европа.

МИГ-Лом взе участие в конференцията с конкретни примери - проекти и цифри от изпълнението по програма НОИР и ОПРЧР, които са приключили преди две години. Симеонова съобщи, че в програмния период 2014-2021 година МИГ-Лом е с бюджет 7 469 488 лева, от които 6 903 166.79 лв. вече договорени от 50 бенефициента. В този програмен период за наука и образование са отделени 977 015 лева. Реализирани са пет проекта с 10 участника, от които 2 средни професионални училища, 1 средно иновативно училище, 6 основни училища и 1 ЦДГ.

Резултатите показаха професионализма на педагозите и директорите в училищата на Община Лом, които влязоха в ролята на конкретни бенефициенти и партньори. Обхванати бяха 403 деца и техните семейства от маргинализирани групи. Психологическа подкрепа получиха 255 родители от ромски семейства чрез 60 индивидуални консултации и 60 индивидуални срещи с родители. По програма НОИР кандидатите подобриха материалната си база, бяха усвоени нови знания и умения от учениците, чрез повишена мотивация за учене в неформално обучение и клубове.

Усилията на учителите бе допълнена от работата с родителите за преодоляване на учебни дефицити на децата от уязвимите общности, което доведе пък до намален брой на отпадналите от образователната система.

Добър пример за професионално обучение и интеграция на маргинализирани общности е проектът на "ЕНЕРДЖИ СЪПОРТ 2011" ЕООД за 87 418,87 лв. по Мярка 10 от Стратегията за ВОМР на МИГ ЛОМ, реализиран с партньор Фондация „Рома“ Лом. Активирани са икономически неактивни лица, като са проведени 4 срещи с безработни и неактивни лица в 4-те ромски квартала и проведено мотивационно обучение за 20 човека. Строителната фирма е осигурила 6-месечна заетост на 15 лица, които работят като строители и до момента.

Иновация е създаването на Мобилен център за здравно-социално консултиране и превенция с капацитет 50 лица в рамките на проекта, който паралелно подобрява здравната култура и достъпа до социални услуги на ромите от кварталите Стадиона, Хумата, Младеново и Момин брод в условията на пандемия и повишена заболеваемост сред ромската общност центърът има превантивна роля.

Участие в конференцията взе и гл. асистент д-р Владислав Живков - научен ръководител на проект „Провеждане на теренно археологически издирване на територията на Община Лом“, сключен между Община Лом и ДФ „Земеделие“ по процедура на МИГ-Лом, съфинансирана от ЕС чрез ЕЗФРСР.

Той обяви, че при двуседмични обходи, основно покрай река Дунав и долното течение на река Лом са установени нови 65 археологически обекта, с което общият им брой само в Монтанско се увеличава с около 30%. Тези обекти са от всички исторически епохи. Живков посочи, че за жалост много от тях са увредени от иманярски набези, като това важи особено за античните обекти покрай Дунав. За състоянието им са уведомени институциите, които отговарят за опазването на тези паметници, и е задействан член от Закона за културното наследство.