
Основно
вероизповедание в Лом е източноправославната
религия, която се изповядва от 88,6% от населението.
9,98% изповядват други християнски религии като
католицизъм и протестантство. С мюсюлманско
вероизповедание са 1,43% от жителите на общината.
Църквата “Св. Никола Стари” (Борунската църква)
В борунска църква “Свети Никола” някога е имало каменен надпис, според който тя била съградена през времето на българския цар Михаил-Асен (1246-1257 г.) След като просъществувала цели векове, през време на турското владичество тя се срутила и била възстановена през 1818 г. по инициативата на ломския чорбаджия Цеко. През 1828 г. обаче турците я разрушили, за да използват каменния материал от нея за укрепване на “Калето” срещу приближаващите руски войски. Именно тогава в “Калето” бил зазидан и въпросният камък с издълбания на него надпис. Препис от този надпис бил снет още през 1823 г. от Данаил Първанов, писар на видинския владика, и дълго време съхраняван в едно старо евангелие на борунската църква. Евангелието обаче, което навремето си било виждано от много хора, е вече изчезнало заедно с намиращия се в него препис от надписа върху каменната плоча.
Едно от първите килийни училища във Видинска епархия е открито през 1760 г. в борунската църква “Св. Никола”. Част от иконите в храма са рисувани от зографи - представители на Дебърската художествена школа. Църквата “Св. Никола” e възстановена в 1885 г. Паметник на културата е от 1975 г.
През 2006 г. църквата е ремонтирана по проект на Община Лом, финансиран по програмата „Красива България”.
Църквата “Св. Никола Стари” (Борунската църква)
В борунска църква “Свети Никола” някога е имало каменен надпис, според който тя била съградена през времето на българския цар Михаил-Асен (1246-1257 г.) След като просъществувала цели векове, през време на турското владичество тя се срутила и била възстановена през 1818 г. по инициативата на ломския чорбаджия Цеко. През 1828 г. обаче турците я разрушили, за да използват каменния материал от нея за укрепване на “Калето” срещу приближаващите руски войски. Именно тогава в “Калето” бил зазидан и въпросният камък с издълбания на него надпис. Препис от този надпис бил снет още през 1823 г. от Данаил Първанов, писар на видинския владика, и дълго време съхраняван в едно старо евангелие на борунската църква. Евангелието обаче, което навремето си било виждано от много хора, е вече изчезнало заедно с намиращия се в него препис от надписа върху каменната плоча.
Едно от първите килийни училища във Видинска епархия е открито през 1760 г. в борунската църква “Св. Никола”. Част от иконите в храма са рисувани от зографи - представители на Дебърската художествена школа. Църквата “Св. Никола” e възстановена в 1885 г. Паметник на културата е от 1975 г.
През 2006 г. църквата е ремонтирана по проект на Община Лом, финансиран по програмата „Красива България”.

Катедрален храм
“Успение Богородично”
Съборният храм "Успение Богородично" е най-големият в града. Неговият строеж започва в 1863 г., но е спрян от местната турска власт. Веднага след Освобождението е създаден "Комитет за доизкарване на църквата". Богати и влиятелни ломчани отново събират пари за издигане на храма и в годините 1894-97г. църквата е готова. Тя е осветена тържествено през лятото на 1906 г. Храмът "Успение Богородично" е архитектурен паметник на културата от 1974 г.
Църквата
“Св. Никола Нови” Крайската църква
През 1832 г. чорбаджи Цеко издействал ферман за строеж на нова църква в Лом. Културният подем в града през 1856 г. донесъл на ломчани още една придобивка с историческо значение - на 30 септември от “Крайската църква” над града се разнесъл за първи път звънът на две църковни камбани. Това събитие имало дълбоко символично значение, българският дух и национално самосъзнание в Лом открито могли да се демонстрират. Двете камбани тежали “120 оки” и били доставени от видински търговец срещу събраните с големи трудности 4000 гроша. Техният звън силно дразнел турците в града. На 20 юли 1857 г. (Илинден), който тогава съвпаднал с Байрама, една фанатизирана въоръжена тълпа нахълтала в църковния двор, разрушила камбанарията и отнесла камбаните пред конака за поругаване. След този инцидент властите не разрешавали на българите да вдигат в църквите си камбанарии и до Освобождението камбани в Лом не е имало.
Съборният храм "Успение Богородично" е най-големият в града. Неговият строеж започва в 1863 г., но е спрян от местната турска власт. Веднага след Освобождението е създаден "Комитет за доизкарване на църквата". Богати и влиятелни ломчани отново събират пари за издигане на храма и в годините 1894-97г. църквата е готова. Тя е осветена тържествено през лятото на 1906 г. Храмът "Успение Богородично" е архитектурен паметник на културата от 1974 г.

През 1832 г. чорбаджи Цеко издействал ферман за строеж на нова църква в Лом. Културният подем в града през 1856 г. донесъл на ломчани още една придобивка с историческо значение - на 30 септември от “Крайската църква” над града се разнесъл за първи път звънът на две църковни камбани. Това събитие имало дълбоко символично значение, българският дух и национално самосъзнание в Лом открито могли да се демонстрират. Двете камбани тежали “120 оки” и били доставени от видински търговец срещу събраните с големи трудности 4000 гроша. Техният звън силно дразнел турците в града. На 20 юли 1857 г. (Илинден), който тогава съвпаднал с Байрама, една фанатизирана въоръжена тълпа нахълтала в църковния двор, разрушила камбанарията и отнесла камбаните пред конака за поругаване. След този инцидент властите не разрешавали на българите да вдигат в църквите си камбанарии и до Освобождението камбани в Лом не е имало.